Земля моя з долоню…
Ти одна
Мені потрібна,
І завжди – зі мною.
Горджусь твоєю кров’ю вогняною,
І гордість ця, мов гори, крем’яна.

Під завивання вовка і шакала
В твоїх лісах, в ущелинах крутих
Була ти завжди доброю для тих,
Хто йшов з добром,
А злих – ти покарала.

Земля моя з долоню...
Та важка
Долоня ця борола лиходіїв,
Розбила чашу з ядом Візантії,
Зігнула сталь турецького клинка.

Тютюн твій продавали гендлярі
І кров твою за безцінь продавали,
Та всі вони, розчавлені, упали
В безодню гір,
А ти стоїш вгорі.

Здійснилось чудо:
Посеред зими
Весняно посміхнулась ти до мене,
Забагряніли квіти і знамена,
І шлях відкрився рівний і прямий.

Квітуй же, земле!
Потом полива
Болгарин твій чорнозем і каміння,
І лине скрізь трояндове пахтіння,
І вітер пісню радісну співа.

Земля моя з долоню...
Та вона
Могла б мені і Всесвіт замінити.
Я вічно буду землю цю любити
І шанувати предків імена!


2003

България

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
Че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
Из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
Ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
Стакана с византийската отрова
И кървавия турски ятягян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
Продаваха на дребно твойта пръст,
Но паднаха под теб с пречупен кръст,
Че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
Усмихнаха се чардаклии къщи
И заплющяха знамена могъщи,
И път се ширна - радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
Под ласкавите български ръце,
Дъхти на здравец твоето лице
И нова песен вятърът подема.

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
Че аз те меря не на разстояние,
А с обич, от която съм пиян!